ПДФ Печат Е-мейл

Научна фитотерапия

 „Медицината е изкуството да се подражава
на лечебното въздействие на природата" 

 Хипократ 

 

phytotherapy_nКакво е Научна фитотерапия?

 

Научната фитотерапия позната още като Фитотерапия, е термин за съвременно билколечение. Този клон на медицината използва съвременни научни изследвания, както и най-високите професионални стандарти, като се опира на хилядолетния лечебен опит на човечеството.

 

В много европейски държави билкoвите продукти са известни сред лекари и фармацевти като "фито-фармацевтични препарати" или „фито-медисънс", което преведено на български означава билкови лекарства. Терминът „Фито" идва от гръцки и означава „произлязъл от билки". Около ¼ от всички фармацевтични лекарства, които се предписват от медиците в наши дни, се правят от билки и билкови екстракти.

 

От билколечението и медицината на древните цивилизации до Hаучната фитотерапия

 

Фитотерапията е базирана на най-старата и най-универсално използваната лекарска практика. Във всички енциклопедии е посочено, че билколечението е толкова старо, колкото и човечеството. Всяка една от древните цивилизации е използвала билките като основни лекарства, а и в наши дни по-голямата част от населението на земята разчита на тях. През различните епохи от развитието на човечеството формите и методите за използване на билки са били различни. И днес в различните страни тези форми се различават.

 

По нашите земи още от праисторически времена са прилагали лекарствени растения. Tук се развиват едни от най-древните медицински познания, като най- ранните данни са от около 6 000 - 5 500 г. пр.н.е. По-късно траките продължават тази традиция и задълбочените им познания са били на почит. Известни билколечители са били митичните древни владетели - Залмоксис, Орфей, царицата, известна като нимфата Траке и др. Петър Димков излага тезата, че освен родоначалник на тракийската музика и поезия, Орфей дава начало и на медицината в района, като сочи прочутия Ескулап (Асклепий) за негов ученик. Известно е от трудовете на Диoдop Cицилийcĸи (1 в. пр. н.е.), че тракийският цар Орфей е пътувал до Египет, където е осъществил обмен на знания.

 

Древните вавилонци (около 3 000 г. пр.н.е. - 800 г. пр.н.е.)  различавали около 250 лечебни растения. Те прилагали много лененото семе, ментата и бляна. В Древния Египет (3150 г. пр.н.е. - 31 г. пр.н.е.) прилагат при приготвянето на лекарства не само диворастящи, но и култивирани растения. Древните египтяни са използвали постиженията на медицината на асирийците и вавилонците и са разширили познанията върху лечебните растения. Така в открития през 1872 г. папирус на Еберс, който е писан от египтяните около 1550 г. пр. н. е., се изброяват към 450 болести и около 700 лекарства от животински и главно от растителен произход. В Индия и Китай също се развива билколечението.

 

По-късно бащата на  медицината Хипократ (460—377 г. пр. н. е.) описва 236 лекарствени растения, които той прилага в практиката си. Аристотел (384—322 г. пр. н. е.) написва книгата „Трактат на естествената история", където подробно описва познатите през негово време лекарствени растения и начините на употребата им. Всички ботанически познания в древна Гърция обаче били обобщени от ученика на Аристотел — Теофраст, бащата на ботаниката (372—287 г. пр. н. е.), в книгите му „Изследвания на растенията" и „Причини на растенията".

 

За създател на науките фармакология и фармакогнозия се счита Педаниус Диоскорид (ок. 40 г. сл.н.е - 90 г.сл.н.е.). Той бил лекар в римските легиони, произхождащ от Балканския полуостров и написал първата фармакогнозия – „ De materia medica”.  В своята книга той е описал над 600 растения, които проявявали около 5 000 лечебни ефекта. Именно поради тази причина се счита, че Диоскорид е баща на и на фармакологията - той е направил първият опит за изготвяне на Фармакопея (референтна книга за спецификациите на лекарствените растения - идентифициране на веществата, които съдържат билките, техните количества и упътвания за приготвяне и начина на смесване на отделните съставки). Там са описани лекарствени видове, използвани от траките. 

 

По този начин някои от вече хилядолетните познания на траките за действието на определени лекарствени растения се разпространяват и влизат в медицината на Европа още от древността. Част от тях се прилагат и днес.

 

Много от знанията натрупани от траки, гърци и римляни били развити от арабите. Най-видният учен през тази епоха е Авицена (981 г.-1037 г.). Най-известната му книга е „Канон на медицината" (14 тома), която съдържа стотици билкови рецепти и е била използвана като учебник по медицина в Европа и ислямския свят до XVIII век. Този труд му печели званието „един от бащите на медицинската наука".

 

Много от аптеките се разрастват, увеличава се и броя им през XIV-XIX в. - така се създават основите на фармацевтичната промишленост, за чиито нужди се обособяват ботанически градини, където се отглеждат и изучават лечебни растения. Първата ботаническа градина е създадена в Прага от фармацевта Анджело от Флоренция по времето на Карл IV през XIV в.  Появяват се много трудове с описания и илюстрации на лечебни растения, събирани билки хербарии. През първата половина на XVI в. Парацелз открил, че много болести възникват поради липса в организма на някои химически вещества, които трябва да се въведат с лечебни растения, за да се постигне оздравяване.

 

XIX век може да се гордее с напредъка и приложението на химията при проучванията върху лекарствените растения. Наред с развитието на фармацевтичната промишленост се организират предприятия за култивиране, бране и сушене на растенията, които вече не постъпват в аптеките като цели растения, а нарязани или стрити на прахове. Започват задълбочени изследвания на растенията, заслуга за което имат редица аптекари начело с швейцарския аптекар Александър Чирх. Така се слага началото на съвременната фармакогнозия.

 

В края на XIX и в началото на XX век откриването на витамините отвори нова страница в науката за лечебните свойства на растенията. В средата на XX в. бяха изследвани фитонцидите, които имат свойството да убиват бактериите. През това време бяха открити антибиотиците, които се отделят от определени видове гъби и родствени на тях организми. Това предизвиква нова вълна от изследвания над растенията, която продължава и до днес. През XX в. с напредъка на науката в редица държави, в т. ч. и България се развиват съвременната научна фитотерапия, както и фармакогнозията - клон от фармацията изучаващ лекарствата и лекарствените субстанции с естествен произход. Водещи изследователи и специалисти у нас са: Петър Димков - легендарен природолечител систематизирал познанията на българската народна медицина, проф. Христо Ахтарджиев - виден фармацевт, който развива фармакогнозията и изследва състава на стотици растения, проф. д-р Памуков - създател на първата Научно-практическа база по фитотерапия към Министерството на здравеопазването в България, един от водещите центрове в Европа, където се изучават лечебните действия на растенията и се разработват фитотерапевтични препарати за редица "нелечими" болести (като астматичния бронхит) и др. учени.

 

Зелената революция в областта на фитотерапията беше стартирана от Световната Здравна Организация, специализираната агенция на ООН, която функционира като координиращ орган на международното здравеопазване. През 1977 г. Световната Здравна Организация прие резолюция за разширяване на изследванията в областта на народната медицина, за провеждане на обширни експериментални и клинични проучвания и за проверка на опита на народната медицина, по-точно на опита, получен от използването на лечебни растения.

 

През XXI в. продължават проучванията на лекарствените растения, които обхващат около 300 000 вида, от които приблизително 6% са изследвани за биологична активност и около 15 % са изучени фитохимично. Всички  тези организми синтезират вторични метаболити, участващи във взаимодействието между организмите и средата. Известният досега брой на вторичните метаболити е около 139 000. Всяка година се съобщават около 4 000 нови структури, като се предполага, че в едно растение съществуват около 30 000 съединения. Очевидно е, че синтетичната химия не може да произведе толкова голям брой вещества. Например, по данни на учени, активно вещество като паклитаксел  с 11 асиметрични въглеродни атома не е ясно дали някога може да бъде създадено в синтетична лаборатория. 

 

Какъв е ефектa на фитотерапията?

Във фитотерапията билковите препарати са селекционирани така, че да засилят или стимулират нормалните функции на тялото. Природните лекарства съдържат много полезни вещества и по този начин имат паралелно по няколко терапевтични ефекта върху човешкия организъм.

 

Научната фитотерапия работи съвместно с други медицински дисциплини

Научната фитотерапия работи заедно със съвременната медицина, чиито постижения ние следим редовно. Модерните химични лекарства и антибиотици трябва да се употребяват, когато се налага да се лекува остро заболяване, когато трябва да се постигне бърз терапевтичен ефект с цел да се спаси живот. Тогава когато няма подходящи лекарства и когато има фитoтерапевтични препарати с изяснено действие, можем да ги прилагаме. Фитотерапията предлага биологичен и по-безвреден медицински метод с минимален риск от евентуално лекарствено увреждане на организма.